За ранно пролетно производство на репички почвата се обработва през есента и се наторява с разложен оборски тор. През пролетта с предсеитбената обработка се внасят на дълбочина 8-10 см по 0,6-0,7 кг амониева селитра на 100 м² . Сее се много рано, при първа възможност за работа. Сеитбата на репичките е на равна повърхност, на ниски лехи с пътеки между тях, през разстояния между редовете 10-15 см на около 2 см дълбочина. Възможна е и разпръсната сеитба, при която семената на репичките се заравят на 2-3 см чрез плитко накопаване. За 100 м² са необходими около 150 г семена. Засяването на репичките е етапно, през 10-15 дни, за да има свежи кореноплоди по-продължително време. За бързото и дружно поникване на семената се сее във влажна почва, но е желателно да не се полива непосредствено след сеитбата на репичките, за да не се образува почвена кора.

Ако посевът е много гъст, прорежда се на 2-3 см растение от растение. Може да се прореди и по-късно, с първото изваждане на репичките. Грижите за репичките през следващия период са плевене и поливане при евентуално засушаване, особено по време на нарастване на кореноплодите.

За есенно производство на репички почвата се подготвя след прибиране на предшественика: прекопава се грижливо и се наторява с 0,8-1 кг амониев нитрат на 100 м². Сеитбата се извършва от средата на септември до средата на октомври (за южните райони са по-късните срокове). След поникването репичките се прореждат, плевят се и се поливат.

Когато условията са благоприятни, изваждането на репичките започва 25-30-35 дни след поникването. При есенна сеитба този период е по-дълъг поради намаляване дължината на деня. Прибират се на 2-3 пъти, в зависимост от нарастването и оформянето на кореноплодите. След всяко прибиране останалите неприбрани растения се поливат. Репичките се изваждат своевременно, за да не изкуфяват. Връзват се на връзки по 10 броя. От 100 м² се получават 1000-1500 връзки.

източник: http://agrosaveti.com